Президентът на САЩ Джо Байдън държа забележителна реч в края на март: „Аз съм синдикален човек. Подкрепям синдикатите. Те изградиха средната класа. Крайно време е да започнат да играят роля." Той каза това в дърводелско училище в околностите на западналия индустриално Питсбърг, което само подчертава посланието.
Идеята, че политически лидер на държава от Англосферата може да се интересува от мнението на профсъюзите, се усети като сеизмична промяна - такава, която ме върна назад, пише Раймър Ригби за Financial Times.
Една от историите в моя зрял живот е популярната представа, че е ОК, дори желателно, да бъдеш неприлично богат. В Обединеното кралство това беше очевидно от прегръщането на Лондонското Сити от новата левица, а в САЩ – от героизирането на босовете от Силициевата долина. Видно е от списъците с богаташи и от начина, по който намаляха пределните данъчни ставки. Също и от начина, по който богатите имат достъп до политици, почти без значение от партийната принадлежност.
Може ли това да се промени в ерата на Байдън? Можем ли да навлезем в нова епоха, в която богатството не означава „достъп до всичко“?
Може би. Докато продължава злорадството заради неуспешния опит на бившия британски премиер Дейвид Камерън да се обогати чрез лобиране, двамата бивши премиери, чиято репутация се е подобрила най-много след напускането на поста, са Джон Мейджър и Гордън Браун. Нито един от двамата не се е стремял към неконтролирано богатство, доколкото ни е известно. Общественото одобрение се измества към тези, които поне изглежда, че избягват личната изгода.
Но тези двамата са възрастни. Те са представители съответно на т. нар. тихо поколение (Мейджър, роден 1943 г.) и на ранното поколение Х (Камерън, роден 1966 г.). Независимо от нагласите им, те са част от кохорта, която се е справяла добре през последните 50 години. Ами тези, които не са? Какво мислят те за богатите?
През 2019 г. милениалите (родените межди 1981 и 1995 г. – бел. прев.) станаха по-многобройни от бейби бумърите (родените след Втората световна война – бел. прев.) в САЩ. Те обаче са значително по-бедни спрямо бумърите на тази възраст (Поколението X е някъде по средата, но е по-близо до милениалите). Същата година изследванията на Института Като - американски аналитичен център, който едва ли е огнище на радикализъм - установиха, че според 75% се възхищаваме твърде много на богатите (въпреки че 71% все пак казват, че изпитват повече възхищение, отколкото негодувание). Но когато попитате хората под 30 години, става наистина интересно: 44% казват, че се чувстват ядосани, когато четат или слушат за богатите, в сравнение с 11% от всички американци; 53% от тях подкрепят разпределението на богатството, срещу 20% от общото население; и 35 на сто казват, че оправдават насилствени действия, срещу 10 на сто от всички. Да живее революцията!
Причината, поради която милениалите сега надвишават бумърите, е, че вторите започват да си отиват. Според Института за фискални изследвания, британски мозъчен тръст, за хората, родени през 80-те години, наследствата ще съставляват 14% от общия им доход през целия живот - спрямо 8% за родените през 60-те. Но тези наследства се очаква да отразяват неравномерното разпределение на родителското богатство. Забележително е, че Байдън обмисля вдигане на данъците върху имуществото.
Били сме в такова положение и преди, разбира се. След финансовата криза много се говореше как да накараме богатите да плащат справедливия си дял. Самите богати говореха за „скритото богатство“ - идеята, че ако го имате, не бива да парадирате с него. Но нищо не се случи. „Банкстерите“ бяха спасени и показното потребление се върна в рамките на година или две.
Това беше преди 12 години, но сега има много повече пълнолетни милениали, някои с деца, за които икономиката не работи. Пандемията от коронавирус допълнително обогати богатите и обедни бедните, като взе и повече жертви сред вторите. Доналд Тръмп въплъщаваше идеята, че заможните са над закона - но той си отиде. Борис Джонсън остава на власт във Великобритания, но представлява ужасен PR за състоятелния елит на страната.
Съществува по-голяма, по-добре образована част от средната класа в несигурно положение, концентрирана в индустрии като медиите и изкуствата. Въпреки че членовете й имат трудности да изкарват пари, добре е гласът им да бъде чут.
Тези, които смятат, че губят, са по-склонни да подкрепят радикални промени, вероятно по-големи публични разходи, по-голяма държавна намеса за намаляване на неравенството във всичко - от здравеопазването до жилищата, както и по-високи данъци за богатите. Те могат също така да подкрепят зелени политики, които ограничават прекомерното потребление, например налози при по-чести полети.
Това не означава, че богатите и капиталистическата система изчезват (дори ако групата под 30 години в анкетата на Като го иска). Но изглежда, че партито спихва - и може би това, че сте милиардер, вече няма да ви спестява опашките. Кой знае, може дори да се наложи да се наредите зад обикновен профсъюзен член.


Издигат Андрей Гюров за президент
Борисов: Българите сами вдигнаха цените, защото нямаше редовно правителство
През летния сезон: Пускат допълнителни места във влаковете
Делян Добрев се оттегли от първата линия на политиката
Райони във и край Варна остават без вода
BYD отхвърли обвиненията за нарушения на екологичните правила в Унгария
Тръмп вече не смята Anthropic за заплаха за националната сигурност
Корабите могат да използват южния маршрут през Ормуз с включени транспондери
Динамичното ценообразуване на Мондиал 2026 работи само в една посока - нагоре
Тим Бърнърс-Лий: Поставете човека над всичко
Как Mercedes-Benz C111 постави 16 световни рекорда за скорост
Пет от най-издръжливите дизели – 500 000 км е само началото
Защо Check Engine често „мълчи“, дори ако колата е неизправна
EС удря и китайските хибриди с допълнителни мита
Ford изтегля европейски модели заради риск от пожар
Двама мъже са пострадали при сбиване на Централния кооперативен пазар в Габрово
Инициативен комитет ще издигне Андрей Гюров за президент
Шефът на кабинета на Зеленски връща полско държавно отличие
Проданов: Доходите ще растат и ще сме по-богати, но на база това, което сме заработили
Ухапване от маймуна може да е причина за смъртта на актрисата Едже Иртем
преди 5 години имаше изследвания по темата и от преди...хората не се дразнят на един човек само защото е богат... дразнят се ако несправедливо е станал богат... а в днешно време примерите са повече от преди.Та проблема е със справедливоста, а не с богатството! Примерно, Нямам нищо против че Мъск е богат, сам си ги е направил ... но имам много против, че Тръмп е богат! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години има примери колкото искаш... само да ти се чете история отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Досега не е имало случай в историята бунт срещу богатите да е свършил с нещо хубаво за бедните. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Напълно очаквана реакция на обществата. За последния четвърт век броят на много богатите и свръх богатите по света рязко се увеличи. Има ги по много навсякъде - от традиционно САЩ през Европа, Китай, РФ, Индия, Саудитска Арабия, Бразилия и къде ли не още, че дори и в България. Всъщност някои твърдят, че сегашните турболенции и напрежение в световните отношения се захранват именно от увеличения брой много богати и свръх богати. Това са активни хора с амбиции. Имайки богатство, те се насочват към получаване на влияние, а после и на власт, ръководейки се от своите представи за "правилно". Типични примери са Сорос и Били Гейтс. Другите не остават по-назад. Разбира се тези "игри" за надмощие прерастват в битки. А после в тези битки се въвличат и обикновенните хора. И тогава лесно може да се стигне и до войни. За мене тази реакция на обикновенните хора е естествена защитна реакция на обществата срещу нерегулираното влияние и власт на вече твърде големия брой много богати и свръх богати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар